Как живеят хората в най-бедния град в САЩ
Ескобарес Сити е най-бедният град в Съединени американски щати.
Тук няма бездомни като тези, които живеят по улиците на Лос Анджелис, нито бедността на расово разграничените покрайнини в огромните градски центрове като Детройт или Балтимор.
Но това несъмнено не е " Американската фантазия ".
Съединени американски щати са най-голямата стопанска система в света с Брутният вътрешен продукт от 27 трилиона $ на година, което е с близо 50 % повече от идната могъща стопанска система - Китай със 17 трилиона $.
При това популацията на Съединени американски щати е 331 милиона души против 1,4 милиарда души.
Това прави Съединени американски щати една от страните с най-високи приходи на глава от популацията.
Въпреки това на доста места по нищо проличава, че живеят в най-успешната стопански страна в света.
В дребния град Ескобарес в Тексас, 62% от жителите живеят под прага на бедността.
Това е най-високият % от всеки град в Съединени американски щати с повече от 1000 души, съгласно изследването на Бюрото за броене на популацията на Съединени американски щати от 2016 година
Директно на границата сред Съединени американски щати и Мексико, градът с 2500 души население се бори с престъпност и безработица.
Но локалните управляващи споделят, че се пробват интензивно да измъкнат Ескобарес от цикъла на бедността.
98% от жителите на град Ескобарес са с латиноамерикански генезис.
„ Храна имаме, слава Богу, че имаме родственици, които ме канят на паница, само че се срамя “, споделя Дебора Ернандес, американска гражданка, която е родена и израснала в регион, където няма фермери или животновъдна промишленост, която се движи стопанската система
Не приказва британски и съвсем не може да чете.
„ Имах седем деца и шест от тях починаха. Остана ми Беренис, която за благополучие беше избавена от доктор. “
– А децата защо умряха?, пита кореспондент на Би Би Си.
„ Не знам, те в никакъв случай не ми споделиха от какво са умрели, нито ми дадоха обяснение, мисля, че лекарите са ги умъртвили “, споделя тя, говорейки безшумно, само че без доказателства.
Тя в действителност не знае какво се е случило. Може би е генетично заболяване, може би личната й немарливост. Тя не знае и евентуално в никакъв случай няма да разбере.
Когато била дребна, я изпратили в учебно заведение за деца със специфични потребности и макар че е приключила главно учебно заведение, споделя, че не е научила нищо.
„ Понякога нямаше нищо за ястие “, споделя Дебора.
98% от жителите на град Ескобарес са с латиноамерикански генезис.
По принцип Дебора не е сигурна по какъв начин действа светът.
Тя живее с безработния си брачен партньор и 3-годишната си Беренис. В кухнята й тече вода, когато вали, а къщата й е в цялостна неразбория.
Преди години е имало голям брой магазини, работещи в края на автомагистрала 83 (която свързва Ларедо с Харлинген в долината на Рио Гранде), само че те към този момент не са източници на работа.
Хората търсят работа отвън града.
„ За тези от нас, които имат документи, намираме работа на север “, споделя Хомеро Росалес.
„ Лошото е, че би трябвало да изоставиш фамилията за месец-два-три. Но би трябвало да го направиш, би трябвало да се махнеш оттук… или няма да ядеш.
Баща на четири деца, Хомеро работи в град Пекос, на към девет часа път от Ескобарес, и изгражда петролопроводите в Западен Тексас.
„ Училището към този момент не работи, огромният ми наследник напусна Ескобарес и пристигна да работи с мен, тъй като тук няма нищо. “
Тези, които не работят по тръбопроводи или си намират работа в прилежащи градове, или живеят от социална помощ при закупуване на храна.
Други работят няколко месеца и по-късно получават осигуровки за безработица. А други избират да не се борят за по-добър живот. Тук няма няма публичен превоз, болница, незабавна помощ.
Ескобарес е на хиляди километри от Уолстрийт, само че под същото знаме - американското.
С великански контрасти, Съединените щати имат формален % на беднотия от 12,3% - към 40 милиона души .
„ Най-голямата централизация на беднотия е в южната част на страната “, изяснява Ракеш Кочхар, откривател в изследователския центърPew Research Center във Вашингтон
Най-бедните щати са Мисисипи, Луизиана и Ню Мексико, до момента в който етнически:
„ Испанците и чернокожото население са имали по-високи равнища на беднотия в предишното “, споделя Кочхар.
Преди 13 години Escobares City въобще не съществуваше. През 2005 година той публично получи статут на град.
Може да се каже, че това е " ничия земя ". Въпреки това, когато група съседи чуват, че Рим, прилежащият град, се пробва да интегрира част от Ескобарес на територията си, нещата се трансформираха.
Виждайки преимущество в проекта на своите съседи, те хванаха " бика за рогата ".
Ескобарес стана град през 2005 година, откакто живущите се проведоха, с цел да получат самостоятелна администрация.
„ А за какво не си създадем личен град? “
И го направиха. Те дефинират границите на бъдещия град на хартия и намират задачата да открият по какъв начин един град се основава буквално от нулата.
Избраха и първият и единствен кмет: Ноел Ескобар .
„ Благодарение на това, че станахме град, към този момент имаме пожарна, петима полицаи и сметосъбирач ”, разгорещено споделя той.
Ноел Ескобар е първият и единствен кмет, който има Escobares City в неговата 13-годишна история.
„ Имаме дотации и заеми от държавното управление, чакаме федералното държавно управление да направи пътищата и да усъвършенства дренажните системи. “
„ Постигнахме това със лични старания “, изяснява 83-годишният кмет.
В Ескобарес се приказва испански, яде се тако, чува се мексиканска музика. Сякаш е дребен мексикански анклав на територията на Съединени американски щати, където единствената граница е река.
Ескобарес е дребен град, разграничен от автомагистрала 83 на половина.
Няма културни забележителности или придвижване на доста хора. Понякога се чува единствено вятър или кучешки лай в далечината, като че ли часовникът е спрял.
От другата страна на автомагистралата се появява реката. Тук вместо вятъра и кучетата се чува хеликоптер на Гранична полиция, следван от микробус, който оглежда непознатите.
А в небето аеростатичен радар за наблюдаване ( Tethered Aerostat Radar System ) следва тъкмо всяко придвижване.
„ Точно тук, където заставам, идват имигранти и опиати “, казва собственикът на ранчото Руперто Ескобар Енд в Ривър и заместник-кмет на града.
„ Понякога се чува нощна пукотевица “, споделя той с бялата си тексаска шапка.
„ И когато равнището на водата спадне, някои минават напречно от Мексико. “
За тези, които не са били в региона, е шокиращо да видят, че ширината на реката е едвам към 20 метра.
„ Ето защо съм за Стената. Повечето от тези, които живеят тук, не са съгласни с мен “, споделя Руперто по отношение на проектите на президента Доналд Тръмп
„ Ако просто строят стената тук, до къщата ми, ще ми оставят порта с отдалечено управление , с цел да мога да отида, когато си желая. “, майтапи се той.
Съседите им обаче не мислят същото.
98% от популацията на Ескобарес са латиноси.
Някои родени в Мексико, други са взели поданство след това, трети с позволения за престояване и трети „ без документи “, които са избягали от убийствата, отвличанията в мексиканския щат Тамаулипас.
„ Моята дъщеря изчезна на 15 години “, споделя жена без документи, чиято щерка в никакъв случай не се е върнала в Съединени американски щати, откакто се е отишла до Мексико.
„ Тя ми сподели: Мамо, пристигам, само че по този начин и не дойде, споделят, че са я убили… Не знам кой. “
На пръв взор Ескобарес не наподобява като най-бедния град в Съединени американски щати.
Тук няма бездомни като тези, които живеят по улиците на Лос Анджелис, нито бедността на расово разграничените покрайнини в огромните градски центрове като Детройт или Балтимор.
Но навлизайки през вътрешните улици, човек последователно вижда сглобяемите къщи с ремарке , направени от лек материал, който може да се транспортира от едно място на друго.
„ Това не е американската фантазия “, споделя Раул Реновато.
Раул Реновато, 31-годишен служащ, пристигнал от Мексико единствено на шест години, живее в един от домовете на Ескобар със своята жена и четири деца.
„ Това не е американската мечта “, споделя той. „ Но в случай че желаете да постигнете прогрес, градът ще продължи да се развива. “
Раул работи в компания за събиране на отпадък в Рим и е в развой на основаване на личен бизнес, като продава хот-дог, за да усъвършенства заплатата си.
„ Гордея се с работата си, тъй като това е почтен труд “.
С тази работа успява да купи къщата си и да конфигурира климатик.
Дори градският съвет и полицейският сектор в Ескобарес споделят един тип " офис ремарке ", тъй като е по-евтино от построяването на материал
Караваните са постоянно срещани в Escobares City.
А на същия етаж са паркирани пожарната, сметосъбиращата кола, дребен офис за икономическо развиване и читалище.
„ Това, от което се нуждаем, е да дойде голяма фирма , с цел да можем да работим “, споделя кметът, разчувствуван от концепцията, че един ден градът ще се развихри.
„ Бих желал да видя Escobares с магазини, работни места, парк, основна улица и всички услуги, от които хората се нуждаят. “
— Така си представям бъдещето, изяснява той.
Тук няма бездомни като тези, които живеят по улиците на Лос Анджелис, нито бедността на расово разграничените покрайнини в огромните градски центрове като Детройт или Балтимор.
Но това несъмнено не е " Американската фантазия ".
Съединени американски щати са най-голямата стопанска система в света с Брутният вътрешен продукт от 27 трилиона $ на година, което е с близо 50 % повече от идната могъща стопанска система - Китай със 17 трилиона $.
При това популацията на Съединени американски щати е 331 милиона души против 1,4 милиарда души.
Това прави Съединени американски щати една от страните с най-високи приходи на глава от популацията.
Въпреки това на доста места по нищо проличава, че живеят в най-успешната стопански страна в света.
В дребния град Ескобарес в Тексас, 62% от жителите живеят под прага на бедността.
Това е най-високият % от всеки град в Съединени американски щати с повече от 1000 души, съгласно изследването на Бюрото за броене на популацията на Съединени американски щати от 2016 година
Директно на границата сред Съединени американски щати и Мексико, градът с 2500 души население се бори с престъпност и безработица.
Но локалните управляващи споделят, че се пробват интензивно да измъкнат Ескобарес от цикъла на бедността.
98% от жителите на град Ескобарес са с латиноамерикански генезис.
„ Храна имаме, слава Богу, че имаме родственици, които ме канят на паница, само че се срамя “, споделя Дебора Ернандес, американска гражданка, която е родена и израснала в регион, където няма фермери или животновъдна промишленост, която се движи стопанската система
Не приказва британски и съвсем не може да чете.
„ Имах седем деца и шест от тях починаха. Остана ми Беренис, която за благополучие беше избавена от доктор. “
– А децата защо умряха?, пита кореспондент на Би Би Си.
„ Не знам, те в никакъв случай не ми споделиха от какво са умрели, нито ми дадоха обяснение, мисля, че лекарите са ги умъртвили “, споделя тя, говорейки безшумно, само че без доказателства.
Тя в действителност не знае какво се е случило. Може би е генетично заболяване, може би личната й немарливост. Тя не знае и евентуално в никакъв случай няма да разбере.
Когато била дребна, я изпратили в учебно заведение за деца със специфични потребности и макар че е приключила главно учебно заведение, споделя, че не е научила нищо.
„ Понякога нямаше нищо за ястие “, споделя Дебора.
98% от жителите на град Ескобарес са с латиноамерикански генезис.
По принцип Дебора не е сигурна по какъв начин действа светът.
Тя живее с безработния си брачен партньор и 3-годишната си Беренис. В кухнята й тече вода, когато вали, а къщата й е в цялостна неразбория.
Преди години е имало голям брой магазини, работещи в края на автомагистрала 83 (която свързва Ларедо с Харлинген в долината на Рио Гранде), само че те към този момент не са източници на работа.
Хората търсят работа отвън града.
„ За тези от нас, които имат документи, намираме работа на север “, споделя Хомеро Росалес.
„ Лошото е, че би трябвало да изоставиш фамилията за месец-два-три. Но би трябвало да го направиш, би трябвало да се махнеш оттук… или няма да ядеш.
Баща на четири деца, Хомеро работи в град Пекос, на към девет часа път от Ескобарес, и изгражда петролопроводите в Западен Тексас.
„ Училището към този момент не работи, огромният ми наследник напусна Ескобарес и пристигна да работи с мен, тъй като тук няма нищо. “
Тези, които не работят по тръбопроводи или си намират работа в прилежащи градове, или живеят от социална помощ при закупуване на храна.
Други работят няколко месеца и по-късно получават осигуровки за безработица. А други избират да не се борят за по-добър живот. Тук няма няма публичен превоз, болница, незабавна помощ.
Ескобарес е на хиляди километри от Уолстрийт, само че под същото знаме - американското.
С великански контрасти, Съединените щати имат формален % на беднотия от 12,3% - към 40 милиона души .
„ Най-голямата централизация на беднотия е в южната част на страната “, изяснява Ракеш Кочхар, откривател в изследователския центърPew Research Center във Вашингтон
Най-бедните щати са Мисисипи, Луизиана и Ню Мексико, до момента в който етнически:
„ Испанците и чернокожото население са имали по-високи равнища на беднотия в предишното “, споделя Кочхар.
Преди 13 години Escobares City въобще не съществуваше. През 2005 година той публично получи статут на град.
Може да се каже, че това е " ничия земя ". Въпреки това, когато група съседи чуват, че Рим, прилежащият град, се пробва да интегрира част от Ескобарес на територията си, нещата се трансформираха.
Виждайки преимущество в проекта на своите съседи, те хванаха " бика за рогата ".
Ескобарес стана град през 2005 година, откакто живущите се проведоха, с цел да получат самостоятелна администрация.
„ А за какво не си създадем личен град? “
И го направиха. Те дефинират границите на бъдещия град на хартия и намират задачата да открият по какъв начин един град се основава буквално от нулата.
Избраха и първият и единствен кмет: Ноел Ескобар .
„ Благодарение на това, че станахме град, към този момент имаме пожарна, петима полицаи и сметосъбирач ”, разгорещено споделя той.
Ноел Ескобар е първият и единствен кмет, който има Escobares City в неговата 13-годишна история.
„ Имаме дотации и заеми от държавното управление, чакаме федералното държавно управление да направи пътищата и да усъвършенства дренажните системи. “
„ Постигнахме това със лични старания “, изяснява 83-годишният кмет.
В Ескобарес се приказва испански, яде се тако, чува се мексиканска музика. Сякаш е дребен мексикански анклав на територията на Съединени американски щати, където единствената граница е река.
Ескобарес е дребен град, разграничен от автомагистрала 83 на половина.
Няма културни забележителности или придвижване на доста хора. Понякога се чува единствено вятър или кучешки лай в далечината, като че ли часовникът е спрял.
От другата страна на автомагистралата се появява реката. Тук вместо вятъра и кучетата се чува хеликоптер на Гранична полиция, следван от микробус, който оглежда непознатите.
А в небето аеростатичен радар за наблюдаване ( Tethered Aerostat Radar System ) следва тъкмо всяко придвижване.
„ Точно тук, където заставам, идват имигранти и опиати “, казва собственикът на ранчото Руперто Ескобар Енд в Ривър и заместник-кмет на града.
„ Понякога се чува нощна пукотевица “, споделя той с бялата си тексаска шапка.
„ И когато равнището на водата спадне, някои минават напречно от Мексико. “
За тези, които не са били в региона, е шокиращо да видят, че ширината на реката е едвам към 20 метра.
„ Ето защо съм за Стената. Повечето от тези, които живеят тук, не са съгласни с мен “, споделя Руперто по отношение на проектите на президента Доналд Тръмп
„ Ако просто строят стената тук, до къщата ми, ще ми оставят порта с отдалечено управление , с цел да мога да отида, когато си желая. “, майтапи се той.
Съседите им обаче не мислят същото.
98% от популацията на Ескобарес са латиноси.
Някои родени в Мексико, други са взели поданство след това, трети с позволения за престояване и трети „ без документи “, които са избягали от убийствата, отвличанията в мексиканския щат Тамаулипас.
„ Моята дъщеря изчезна на 15 години “, споделя жена без документи, чиято щерка в никакъв случай не се е върнала в Съединени американски щати, откакто се е отишла до Мексико.
„ Тя ми сподели: Мамо, пристигам, само че по този начин и не дойде, споделят, че са я убили… Не знам кой. “
На пръв взор Ескобарес не наподобява като най-бедния град в Съединени американски щати.
Тук няма бездомни като тези, които живеят по улиците на Лос Анджелис, нито бедността на расово разграничените покрайнини в огромните градски центрове като Детройт или Балтимор.
Но навлизайки през вътрешните улици, човек последователно вижда сглобяемите къщи с ремарке , направени от лек материал, който може да се транспортира от едно място на друго.
„ Това не е американската фантазия “, споделя Раул Реновато.
Раул Реновато, 31-годишен служащ, пристигнал от Мексико единствено на шест години, живее в един от домовете на Ескобар със своята жена и четири деца.
„ Това не е американската мечта “, споделя той. „ Но в случай че желаете да постигнете прогрес, градът ще продължи да се развива. “
Раул работи в компания за събиране на отпадък в Рим и е в развой на основаване на личен бизнес, като продава хот-дог, за да усъвършенства заплатата си.
„ Гордея се с работата си, тъй като това е почтен труд “.
С тази работа успява да купи къщата си и да конфигурира климатик.
Дори градският съвет и полицейският сектор в Ескобарес споделят един тип " офис ремарке ", тъй като е по-евтино от построяването на материал
Караваните са постоянно срещани в Escobares City.
А на същия етаж са паркирани пожарната, сметосъбиращата кола, дребен офис за икономическо развиване и читалище.
„ Това, от което се нуждаем, е да дойде голяма фирма , с цел да можем да работим “, споделя кметът, разчувствуван от концепцията, че един ден градът ще се развихри.
„ Бих желал да видя Escobares с магазини, работни места, парк, основна улица и всички услуги, от които хората се нуждаят. “
— Така си представям бъдещето, изяснява той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ